Да кажа какво ще правя в определен момент

В B1 #5 бъдещето имаше пет форми и всяка отговаряше на въпроса „какво ще стане?“. Понякога е нужно друго: не какво ще стане, а какво ще тече в даден момент. „Утре в десет ще летя над морето.“ За това английският има Future Continuous — продължително бъдеще време. То е двойник на Past Continuous (A2 #2): там е фонът в миналото (At ten I was flying), тук — фонът в бъдещето (At ten I'll be flying).

Форма: will be + глагол с -ing. will и be са еднакви за всички лица, променя се само смисловият глагол.

В краткия отговор be и -ing не се повтарят: само will или won't. Наречията probably, still, definitely застават между will и be: I'll probably be working late. В отрицанието probably отива напред, пред won't: I probably won't be working on Friday.

Кога се употребява.

Първият случай — процес в назован момент от бъдещето. Моментът обикновено е назован направо: at ten tomorrow, this time tomorrow („утре по това време“), this time next week, all day on Saturday. Don't call at six — I'll be driving. Обаждането ще попадне в средата на пътуването: ще съм зад волана. Процесът може да заема и целия отрязък: I'll be working all day on Saturday — цялата събота ще отиде за работа.

Вторият — учтив въпрос за плановете: Will you be using the printer this afternoon? Питаме как ще се подреди денят на събеседника и не го притискаме. Will you use the printer? звучи като въпрос за решение и лесно се чува като молба или дори като упрек. Затова на работа, в хотела, в магазина за плановете питат с продължителната форма: Will you be paying by card? Защо продължителната форма е по-учтива? Тя не пита „какво ще решите?“, а „какво ще се случва при вас?“. Събеседникът не трябва да решава нищо заради вас: просто разказва за деня си. А вие, като научите плановете му, можете да помолите, ако той няма нищо против: Will you be using the car tonight? If not, could I borrow it?

Същият оттенък има и отрицанието. I won't come to the meeting — „няма да дойда“, прилича на отказ: не искам. I won't be coming to the meeting — спокойно съобщение: така се подреждат нещата.

Сравнете с простото will. Разликата е същата като между Past Simple и Past Continuous:

И с Present Continuous. I'm meeting Anna at six — уговорка (B1 #5): срещата е насрочена. At half past six I'll be sitting in a café with Anna — картина на онзи момент: какво ще правя. Често ги слагат една до друга: първо планът, после картината.

Глаголите за състояние (B1 #4) не влизат в продължителното бъдеще. С know, like, want, have в значение „имам, притежавам“ — простото will: This time next year I'll know much more.

Още примери:

Така не се казва. ✗ Will you be come tomorrow? → ✓ Will you be coming tomorrow? След be е нужен глагол с -ing, а не основната форма.

Проверете се. Как да кажете „утре в девет ще пътувам за работа“? Каква е разликата между I won't come и I won't be coming? Защо не може да се каже I'll be knowing the results tomorrow?