Да кажа колко дълго се занимавам с нещо

На A2 говорехте за продължителност с перфекта: I've lived here for five years (A2 #5). Това време има двойка — продължителния перфект, Present Perfect Continuous. Той е нужен, когато е важно не какво е направено, а с какво се занимава човекът и колко време вече трае процесът.

Формата се сглобява от две познати части: от перфекта — have или has и been (третата форма на be), от продължителното време — глагол с -ing.

В краткия отговор been не се повтаря: само have или has. И самото been тук не значи „бил“: това е служебно звено, което свързва перфекта с продължителната форма, и не е нужно да се превежда отделно.

Кога се употребява.

Процесът е започнал в миналото и тече сега — обикновено с думите for, since, How long…?: I've been learning English for three years. На български тук стои сегашно време („уча от три години“), а английският взема перфект, защото мери отрязъка от миналото до днешния ден.

Процесът току-що е свършил и се виждат следите му: You're out of breath. Have you been running? Не виждаме самото тичане, а това, че човекът се е задъхал. Също така: The streets are wet — it's been raining.

Занимание, което се повтаря напоследък: I've been sleeping badly lately. She's been calling me every day this week.

Сравнете с простия перфект. Продължителната форма говори за заниманието, простата — за резултата.

Оттук практичното правило: на въпроса How long…? обикновено се отговаря с продължителната форма, на How many…? и How much…? — с простата. Броят на готовите неща затваря действието, а продължителната форма го държи отворено: I've read three chapters, но не „три глави в процес“.

С глаголите live, work, study, teach стават и двете форми: I've lived here for ten years = I've been living here for ten years. Продължителната форма звучи малко по-временно: така се говори за онова, което може скоро да се промени.

Нотка на недоволство. Продължителният перфект често звучи в оплаквания: Someone's been using my laptop! Говорещият вижда следите от чуждото занимание и то не му харесва. Простият перфект би съобщил само факта. В отрицанието разликата е същата: I haven't been sleeping well — напоследък сънят не върви; I haven't slept — резултат няма изобщо, не съм спал съвсем.

Глаголите за състояние не се употребяват в продължителна форма. Те описват не действие, а положение на нещата: know, like, love, want, believe, understand, own, be. С тях — само прост перфект: I've known her since school. We've had this car for ten years. have в значение „имам“ няма продължителна форма, а в значение „преживявам, прекарвам“ има: We've been having problems with the car.

Така не се казва. ✗ I've been having this car for ten years → ✓ I've had this car for ten years.

Проверете се. Как да кажете „чакам вече двайсет минути“? Коя форма е нужна в I've ___ (read) fifty pages и защо? Може ли да се каже I've been knowing him for years?