Да разкажа какво е станало преди нещо друго

На A2 разказвахте за миналото с две времена: Past Simple — какво се е случило (A2 #1), Past Continuous — какво е ставало в онзи момент (A2 #2). Това стига, докато събитията вървят по ред. Но разказът често прави крачка назад: „стигнах до гарата — а влакът вече беше заминал“. За такава крачка английският има отделно време — Past Perfect. На български му съответства минало предварително време: „бях заминал“, „беше видяла“.

Форма: had + третата форма на глагола — същата като в Present Perfect (A2 #3). За разлика от българското „бях, беше, бяхме“, had е едно и също за всички лица, окончания няма.

Съкращението 'd идва и от would — познавате го от I'd like (A2 #17). Двете лесно се различават по следващата дума: след had идва третата форма (I'd finished), след would — основната (I'd like). При самия глагол have минало предварително изглежда като had had: We had had dinner, so we weren't hungry. Това не е печатна грешка: първото had е спомагателно, второто — третата форма на have.

Отрицание и въпрос. Отрицанието е hadn't + третата форма, без никакво did: I hadn't seen him for years. Въпросът се строи както в Present Perfect, само че вместо have стои had: Had you eaten? С въпросителна дума had идва веднага след нея: Why had she left so early? Where had they gone? В краткия отговор третата форма не се повтаря: Yes, I had, No, she hadn't.

Кога се употребява. Past Perfect винаги гледа назад от някакъв момент в миналото. Този момент — да го наречем точка на разказа — обикновено стои наблизо в Past Simple.

Първият случай — едно събитие е станало преди друго: When I got to the station, the train had left. Първо е заминал влакът, после съм дошъл аз.

Вторият — причината за онова, което е станало после: She couldn't get in because she had lost her keys. Ключовете са изгубени по-рано, затова вратата не се е отворила.

Третият — опит до някакъв момент в миналото: I had never seen the sea before that summer. Това е същото като Present Perfect за опит (A2 #4), само че отброяването започва не от „сега“, а от „онова лято“.

Оттук краткото правило: Present Perfect свързва миналото с настоящето, Past Perfect — по-ранното минало с по-късното.

Сравнете. Една форма променя реда на събитията:

Ако събитията са изброени в реда, в който са станали, Past Perfect не е нужен: I got up, had a shower and left the house. Редът и без това е ясен. Минало предварително време е нужно там, където разказът се връща назад.

already, just, never, ever, yet. Стоят там, където и в Present Perfect (A2 #3, A2 #4): между had и третата форма, а yet — в края на изречението.

Към never и ever често добавят before в края: то напомня, че отброяването е не от днешния ден, а от момент в миналото.

„За първи път“: It was the first time… След този оборот стои Past Perfect: It was the first time I had flown. — „Тогава летях за първи път“. Същото е и след превъзходна степен с ever: It was the best meal I had ever eaten. На български тук обикновено стои просто минало време („летях“), а английският отчита опита до онзи момент — оттам и Past Perfect. В настоящето схемата е същата, но с Present Perfect: It's the first time I've been here. В разговор може да се чуе и It was the first time I flew, но за норма се смята Past Perfect.

Още примери:

Така не се казва. ✗ Did you had seen it before? → ✓ Had you seen it before? Въпросът го строи самото had, и did тук е излишно.

Проверете се. Кое събитие е било по-рано: When we got home, the guests had left? Къде е had и къде would: I'd finished, I'd like? Как ще кажете „Тогава за първи път видях морето“?