Да поддържам разговор и да уточня

Живият разговор се крепи на кратки реплики: „наистина ли?“, „така ли?“, „и аз“, „нали?“. На български за тях стигат няколко неизменни думи. Английският ги строи от един материал — спомагателния глагол на изречението, на което отговаряте. Той се повтаря като ехо: в опашката на въпроса, в повторното питане, в „и аз“. Затова първата стъпка винаги е една: да намерите този глагол.

Откъде да вземете спомагателния глагол. Ако в изречението има be, have (в перфекта), can, will или друг модален глагол, ехото е той. Ако няма — в Present Simple и Past Simple, — ролята му поема do, does или did, както в обикновения въпрос.

Разделителен въпрос (опашка). Твърдение, запетая и кратък въпрос — „…, нали?“, „…, нали така?“. Опашката е противоположна на изречението по знак: след твърдение — отрицателна, след отрицание — положителна. В опашката има само спомагателен глагол и местоимение.

Особени случаи. При I am опашката е aren't I: I'm late, aren't I? Думите never, hardly, nobody вече са отрицателни (B1 #12), затова опашката след тях е положителна: You've never been to Wales, have you? След Let's… опашката е shall we: Let's have a break, shall we?

Интонацията решава дали питате. Гласът спада на опашката ↘ — сигурни сте и очаквате съгласие: Lovely day, isn't it? Така най-често се започва разговор с непознат човек. Гласът се качва ↗ — наистина не знаете и питате: You're from Leeds, aren't you? — „…или греша?“.

Кратък отговор. На опашката и на всеки въпрос за „да“ или „не“ се отговаря със същото ехо: — You're from Leeds, aren't you? — Yes, I am. / No, I'm not. I'm from York. Голото Yes или No звучи сухо.

Повторно питане — „Така ли? Наистина?“. Спомагателният глагол и местоимението със същия знак като у събеседника и качване на гласа. Така се показва интерес или изненада и се кани човекът да разказва нататък:

За да уточните подробност, която не сте чули, вмъкнете did you say в обикновения въпрос: Sorry, where did you say she works? — „Извинете, къде казахте, че работи?“. Или по-просто: Sorry, what did you say?, Sorry, could you say that again?

So do I и Neither do I — „и аз“ и „и аз не“. So + спомагателен глагол + подлог — съгласие с твърдение. Neither + спомагателен глагол + подлог — съгласие с отрицание. Словоредът е обратен, както във въпроса.

Глаголът се взема от репликата на събеседника — същият и в същото време. След Neither той е утвърдителен: отрицанието вече е в neither, както в neither … nor (B1 #6). Nor do I значи същото като Neither do I и в британския английски се чува много често. Подлогът може да е всякакъв: — Anna likes jazz. — So does her husband.

В разговор е по-просто: Me too вместо So do I и Me neither вместо Neither do I. Тези форми не се менят, но звучат по-небрежно; в писмена и официална реч е нужна пълната.

Да не се съгласите — същото ехо, без so и neither, с ударение на местоимението: — I love winter. — Oh, I don't. — I can't stand jazz. — Really? I can. — I've never been to Paris. — I have.

Отрицателният въпрос изразява изненада или очакване на съгласие: Isn't it beautiful? — „Не е ли красиво?“; Didn't you get my message? — „Не получи ли съобщението ми?“; Haven't we met before? — „Не сме ли се срещали вече?“.

Отговорът е според факта, а не според формата на въпроса. Получили сте съобщението — Yes, I did. Не сте го получили — No, I didn't. Така се отговаря и на опашка след отрицание: — You didn't call him, did you? — No, I didn't. (не съм се обадил). Yes винаги върви с утвърдителен глагол, No — с отрицателен.

Сравнете:

Така не се казва. ✗ I'm late, amn't I? → ✓ I'm late, aren't I? Форма amn't в стандартния английски няма.

Проверете се. Каква е опашката на She's never been here? Как да се съгласите с I can't sleep in hot weather? Получили сте писмото; какво ще отговорите на Didn't you get my email?