Да попитам учтиво и да кажа, че не знам

Прекият въпрос към непознат човек — Where is the station? — е построен правилно, но звучи рязко, почти като изискване, дори с Excuse me (A1 #21). По-учтиво е въпросът да се сложи в рамка: Could you tell me…? — „бихте ли ми казали…?“, Do you know…? — „знаете ли…?“. Получава се непряк въпрос — въпрос, вложен в друга фраза.

Устройството му вече сте виждали при предаването на въпрос в непряка реч (B1 #15): прав словоред, няма do, във въпроса за „да“ или „не“ — if. Разликата е една. В непряката реч съобщавахте за въпрос, който е прозвучал по-рано, и времето се изместваше. Тук задавате своя въпрос сега, затова времето остава същото като в прекия въпрос.

Форма: рамка + въпросителна дума (или if) + подлог + глагол.

Сменят се три неща наведнъж. Словоредът става прав: първо подлогът, после глаголът — where the station is. Спомагателните do, does, did изчезват, а окончанието им се връща при смисловия глагол: does … open → opens, did … cost → cost. Въпросът без въпросителна дума, за „да“ или „не“, получава if или whether — това е английското „дали“.

Ако въпросителната дума е подлог. Във въпросите Who lives here?, What happened? словоредът и без това е прав, а do няма. Затова в рамката нищо не се променя: Do you know who lives here?, Could you tell me what happened? Но в What is that building? подлогът е that building и той трябва да застане пред глагола: Do you know what that building is?

Рамките — от простата до най-меката:

I was wondering if… буквално значи „чудех се дали…“, и миналото време тук не е за минало: то прави молбата по-мека, както could вместо can. А I wonder… без минало време е „чудя се…“, „интересно…“ — мисъл на глас: I wonder where she is. — „Интересно къде ли е.“

Въпросителният знак се поставя според рамката. Ако рамката е въпрос (Do you know…, Could you tell me…), накрая има въпросителен знак. Ако е твърдение (I don't know…, I wonder…, I was wondering…), накрая има точка, макар че вътре има въпросителна дума.

Да кажете, че не знаете. Същите непреки въпроси стоят след I don't know, I'm not sure, I can't remember, I have no idea:

if или whether. Почти винаги може и едното, и другото; whether е малко по-официално. if тук значи „дали“, а не „ако“, затова след него може бъдеще време: I don't know if he'll come. — „Не знам дали ще дойде.“ Правилото „след if сегашно време вместо бъдеще“ (A2 #27) се отнася само за „ако“.

Сравнете с непряката реч:

Въпросителна дума + to + глагол. Когато става дума какво да се прави, подчиненото изречение може да се съкрати: I don't know what I should do = I don't know what to do. На български е подобно: „не знам какво да правя“. Така работят what, where, how, who, which, when и whether:

Действието в тази форма го извършва същият човек, който е в главната част, или „който и да е“. Пред to става само whether, не if: whether to stay.

Така не се казва. ✗ I don't know why to go → ✓ I don't know why I should go. С why съкратена форма няма — само пълно подчинено изречение.

Проверете се. Как да попитате учтиво Where's the nearest cash machine? Защо в I wonder where he is накрая има точка? Как да кажете по-кратко I don't know what I should say?