Да сравня „преди“ и „свикнал съм“

В A2 #28 научихте used to — „преди беше така, а сега не е“: I used to live in a village. Там имаше и предупреждение: има подобна конструкция be used to и тя значи нещо съвсем различно. Сега ще разгледаме и двете, а заедно с тях — get used to и would за миналото.

Три конструкции с думата used:

used to — преговор от A2 #28. Говори само за миналото и само за това, което е престанало: I used to smoke. — „Преди пушех“. Въпросът и отрицанието са с did и тогава -d изчезва: Did you use to play football? I didn't use to like coffee. С there се получава „преди тук имаше“: There used to be a cinema here. За настоящето used to не се използва: за това, което обикновено правите сега, се казва usually — I usually get up at seven.

be used to — „свикнал съм с това“. Това е състояние: вече сте свикнали и не ви е трудно или странно. be се променя по лица и времена, а used to остава непроменено:

Защо след be used to стои -ing. Тук to не е частица пред глагол, а предлог, като in в interested in (B1 #26) или for в apologise for (B1 #16). А след предлог глаголът е във формата на -ing. Проверка: ако на мястото на глагола може да се постави съществително — I'm used to the cold, — значи to е предлог и глаголът след него ще бъде I'm used to working.

get used to — „свиквам“. Това е процес: беше непривично, става привично. get се променя по времена като всеки глагол:

I've got used to it и I'm used to it почти съвпадат: първото казва, че сте извървели пътя от непривичното до привичното, второто — как стоят нещата сега.

Как да ги различите за секунда. Гледайте думата пред used:

• пред нея няма нищо (I used to) — това е минало, след него идва основната форма;
• пред нея е be (I'm used to, She was used to) — „свикнал съм“, след него идва -ing;
• пред нея е get (I'm getting used to, You'll get used to) — „свиквам“, след него идва -ing.

Сравнете:

would за повтаряното минало. В разказ за миналото вместо used to може да се каже would + глагол — за действия, които са се повтаряли: Every summer we would go to my grandparents'. My grandfather would take us fishing. — „Всяко лято ходехме при баба и дядо. Дядо ни водеше за риба“. На български тази работа върши минало несвършено време: „ходехме“, „водеше“. Съкратено — 'd: We'd swim in the river every day. Обикновено разказът се започва с used to или с дума за време (When I was a child…, Every summer…), а по-нататък се продължава с would: така звучи спомен.

would има две ограничения:

• само действия, не състояния. С глаголите be, have, live, like, know — само used to: I used to have a dog, но не ✗ I would have a dog. Последното значи „бих имал куче“ — това е вторият тип условни изречения (B1 #8);
• нужен е контекст на миналото. Без него I would go to the cinema ще се разбере като „бих отишъл на кино“.

Български подсказки. „Преди (а сега не)“ и миналото несвършено за навик („ходехме“, „пушех“) — used to или would. „Свикнал съм“, „привично ми е“ — be used to. „Свикнах“ в смисъл „най-накрая свикнах“ — have got used to. „Свиквам“, „ще свикна“, „не мога да свикна“ — get used to.

Още примери:

Така не се казва. ✗ I got used to get up early → ✓ I got used to getting up early. След get used to, както и след be used to, — -ing.

Проверете се. Попълнете формата: I used to ___ (drive) и I'm used to ___ (drive). Как да кажете „Ще свикнеш“? Може ли да се каже When I was a child, I would have a cat?