Да кажа за общото и за конкретното

Членовете ги срещате от първите уроци: a и an (A1 #2), a и the (A1 #14), членът с имената и go to school (A2 #16). Всеки път — по малко. Тук те се събират в система, която решава почти всеки случай.

В българския определителният член стои в края на думата („колата“), а неопределителен член няма: „един“ понякога върши неговата работа, но не е задължително. Затова изглежда, че a е за красота, а the е просто „-та“. Не е така: a car и the car са две различни съобщения. Първото — „някаква кола, още не сте чували за нея“, второто — „онази кола, знаете коя“.

Три въпроса — поред.

Когато слушателят разбира кой точно. Предметът вече е споменат: I bought a jacket and a scarf. The jacket is blue. Той е единствен в тази ситуация: Could you close the door?, the kitchen (в този апартамент), the station (в този град). Той е един за всички: the sun, the sea, the government. Уточняват го думите след него: the man in the grey coat, the book I'm reading, the history of Wales.

Кога a или an. Предметът се назовава за пръв път: There's a new café in our street. Той е един от многото: She works in a bank. Това е професия или описание: She's a nurse. It's a lovely day. What a surprise! И в значение „на“: twice a week, £12 an hour.

Общото срещу конкретното — главната двойка на урока. На български „книгите“ в „Книгите са скъпи“ и в „Книгите на бюрото ми са от библиотеката“ е една и съща форма — с член. В английския това са два различни случая. За предмета изобщо, за целия клас, се говори без член — в множествено число или с неброима дума. За конкретни предмети — с the.

Прилагателното не прави предмета конкретен: modern art, British history, fresh bread — все така общо, без член. А уточнението след думата — с of, с in, подчинено изречение — почти винаги го прави конкретен: the art of the Renaissance, the bread you bought. Но life in London, life in a big city е животът там изобщо, затова все така без член.

Без член по навик.

Винаги с the. Превъзходната степен и редните числителни: the best film, the first time. Думите the same, the only. Музикалните инструменти: play the piano — но спортовете са без член: play football. Обичайните места за развлечение: go to the cinema, go to the theatre, listen to the radio — но watch TV. Частите на денонощието: in the morning, in the evening — но at night. Народът като цяло: the British, the Romans.

another, the other, others — същата система. Българските „друг“, „още един“, „другите“, „останалите“ в английския се разпределят в няколко форми. Да изберете помагат същите три въпроса, както при члена: в тези думи членът или вече е вътре, или го няма по същите причини.

another е an + other, затова се пише слято и, както a, значи „един от многото, кой да е“. С множествено число не стои; изключение — с число: another two days — „още два дни“. the other работи като the: слушателят знае кой точно, защото е останал само той (или само те). other без член пред множествено число е като общо понятие без член: „други изобщо“, кои точно — няма значение. others и the others значат същото, но стоят вместо съществителното: окончание -s получава само думата, която стои сама. Затова other people или просто others, но не others people. И the another няма: членът в another вече е вътре. each other — „един друг“ (A2 #24) — е отделно съчетание.

Сравнете:

Как да превеждате. Българската фраза често подсказва члена. „Този“, „същият“, „онзи, за който говорихме“ — това е the. „Един“, „някакъв“, „един от“ — това е a. Членът в края на българската дума обаче е само подсказка: българският го слага и при общите понятия („Животът е кратък“). Ако по смисъл става дума за предметите изобщо — член няма. И помнете: my, your, this, that, Tom's заемат мястото на члена, затова не стоят заедно с него — my car, а не the my car.

Така не се казва. ✗ What nice surprise! → ✓ What a nice surprise! След What с броима дума в единствено число трябва a.

Проверете се. Как да кажете „Обичам кучета“ и „Кучетата на нашата улица лаят цяла нощ“? Нужен ли е член в ___ British history? Как да кажете „Имам две коли: едната е синя, а другата — червена“?